Какво се случва с втората пенсия след промените в закона? Зам.-председателят на КФН Диана Йорданова пред ФАКТИ

Ако работиш в България и се осигуряваш за пенсия, следващите месеци могат да променят начина, по който се управляват твоите пенсионни спестявания. В Народното бяха приети промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), с които се въвеждат т.нар. мултифондове. Ако си роден след 1959 г. и работиш на трудов договор, задължително се осигуряваш и в т.нар. втори стълб — частен пенсионен фонд (Универсален пенсионен фонд, или УПФ). Всеки месец 5% от осигурителния ти доход отиват там — разделени между работодателя и теб. Над 5 милиона българи имат лична партида в такъв фонд. Досега тези пари се управляваха по един и същи начин за всички — без значение дали си на 25 или на 60 години. Реформата с мултифондовете цели да промени точно това. И какво още… Пред ФАКТИ говори Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“.

- Г-жо Йорданова, вече са факт промените в Кодекса за социално осигуряване и въвеждането на мултифондовия модел във втория пенсионен стълб. Как точно тази промяна ще повлияе на бъдещите пенсии на хората?
- Тези промени са дълго чакани и широко подкрепени от професионалната общност. Основополагащата цел за развитието на капиталовото пенсионно осигуряване е увеличаване средствата на осигурените лица чрез даване на възможност за постигане на по-добра доходност от инвестирането им и намаляване на събираните такси и удръжки, което ще доведе до по-адекватни плащания от втория стълб. За гарантиране постигането на тази цел се наложи и завишаване на капиталовите изисквания, специализираните резерви, кадровата обезпеченост на пенсионноосигурителните дружества, така че да се гарантира отговорното управление и покриването на рисковете както в периода на натрупване на пенсионните спестявания, така и в периода на плащането. Промените следва да се разглеждат в съвкупност, тъй като са взаимосвързани. По наши разчети, при консервативни допускания, промените в закона показват потенциал за повишаване на коефициента на заместване на дохода до около 21% при запазване на сегашния размер на вноската от 5%, което е индикатор за значително по-висока адекватност на бъдещите допълнителни пенсии спрямо действащия модел. В този смисъл това не е просто организационна промяна, а ключов механизъм за повишаване на дългосрочната ефективност на системата. Често не се отчита още едно изключително важно обстоятелство, а именно какъв е делът на работещите, които се осигуряват на реалните доходи. В този контекст натрупванията по партидите зависят и от размера на постъпилите вноски и тяхното редовно внасяне.

Важно е хората да знаят, че не може да се очаква с вноска върху минималния осигурителен доход да има натрупвания като за вноски върху максимален осигурителен доход.

Пенсионното осигуряване е инвестиране с дълъг хоризонт и резултатът от мултифондовете няма да е видим веднага. Целта е, след като заработят мултифондовете от 1 януари 2027 г., за няколко години да се види резултатът от получената по-висока доходност по персоналните партиди на всички над 5 милиона осигурени лица. За първи път осигурените ще имат право на избор как да се управляват спестяванията им - защото персоналните им партиди са лично техни пари,

които са наследяеми и няма как да бъдат изгубени - брутните вноски са гарантирани.

Искам да обърна внимание на много важна тема, по която се надявам и синдикатите да насочат усилия - на какви доходи се осигуряват работещите, дали са на реални доходи и съответно полагането на допълнителни усилия за намаляване дела на сивата икономика. Защото натрупванията по партидите, знаете са 5% от осигурителния доход и обемът им зависи и от размера на постъпилите вноски и тяхното редовно внасяне. Важно е хората да знаят, че не може да се очаква с вноска върху минималния осигурителен доход да има натрупвания като за вноски върху максимален осигурителен доход. Защото 5% от 1000 евро е 50 евро, а от 2000 евро е 100 евро.

- Въвеждането на мултифондове означава, че осигурените лица ще могат да избират между различни инвестиционни стратегии – консервативна, балансирана и динамична. Готови ли са българите реално да правят подобен финансов избор?
- Водена от разбирането, че всеки от нас е отговорен за собственото си бъдеще, се надявам по-голямата част от лицата да направят осъзнат и информиран избор на подфонд, защото това са лични средства, които имат изключително важна цел – да заместят трудовия ни доход при настъпване на неизбежната старост, а при смърт –

да бъдат ползвани от нашите наследници.

Радва ме фактът, че в публичното пространство все по-често се говори за капиталовите пенсионни фондове, а и за възможностите, които ще даде мултифондовата система. Активност за направата на избор на лицата може да се очаква и след проведените активни информационни кампании както от пенсионните дружества, така и от Вас медиите, за което благодаря. Вярвам, че с течение на времето, при наличие на ясно диференцирани инвестиционни възможности и резултати, може да се очаква постепенно повишаване на ангажираността на осигурените лица и по-активен избор. Участието на осигурените лица в подфондвете на универсалните пенсионни фондове се извършва при спазване на два основни принципа:
-- Свобода на избора на подфонд
-- Разпределение съгласно жизнения цикъл
Осигурените лица в универсалните пенсионни фондове могат свободно да изберат подфонд с различен инвестиционен профил, в който да се управляват средствата им.
Тези от тях, които не са извършили активен избор на подфонд, се разпределят в подфондовете с различен инвестиционен профил според възрастта им:
-- в динамичен подфонд – до навършване на 50 години;
-- в балансиран подфонд – от 50 години до 3 години преди възрастта за пенсиониране
-- в консервативен универсален подфонд – лица, на които остават 3 години до навършване на години за пенсия като целта е да се запази натрупаната доходност.

При навършване на посочената възраст, лицата, които не са избрали подфонд, автоматично се прехвърлят към по-ниско рисков фонд. Съветът ми към гражданите е да се информират в кой пенсионен фонд са партидите им и наесен от 1 септември до 30 ноември, да бъдат активни в избора си.

Мултифондовете влизат в сила от 1 януари 2027 г. и веднъж годишно всеки ще може да си сменя подфонда.

Нека хората не забравят, че това са техни спестявания, които при пенсия ще осигурят част от доходите им, а при смърт - ще бъдат получени от наследниците им. Повтарям това. Радващ факт е, че младите хора, постъпващи на пазара на труда, са по-активни в инвестиционното планиране. И това е много добра новина. Същевременно съм удовлетворена от нарастващата заинтересованост на осигурените лица и техните наследници. Извод, който се базира на обективни данни, а именно постъпващите в КФН запитвания, сигнали и жалби.

- В публичното пространство се появи критика, че пенсионните дружества ще задържат значителна част от доходността. Така компаниите ще могат да получават част от постигнатата доходност. Как ще бъде защитен интересът на осигурените лица?
- На първо място бих искала да подчертая, че видът и размера на събираните от пенсионно осигурителното дружество (ПОД) такси и удръжки е строго регламентиран от закона. С настоящите промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) е предложено плавно намаляване (с близо 50 на сто) на максимално допустимия размер на удръжката от всяка вноска.

Новата двукомпонентна структура на таксите цели да запази баланса в пенсионната система, като същевременно насърчи по-доброто управление на пенсионните спестявания.

Първият компонент се определя въз основа на стойността на нетните активи на Професионален пенсионен фонд (ППФ) и на подфондовете в Универсалния пенсионен фонд (УПФ) в зависимост от периода, през който те са били управлявани от пенсионноосигурителните дружества. Вторият компонент се изчислява въз основа на дохода, реализиран от инвестирането на средствата. Предвид високото обществено значение на допълнителното пенсионно осигуряване и неговата социално значима роля не мога да се съглася с множеството спекулации по този въпрос, тъй като заложеното в законопроекта е резултат от множество изчисления в контекста на останалите промени, предложени със законопроекта (напр. завишаването на гаранциите както във фазата на натрупване, така и във фазата на изплащане, на капиталовите изисквания, на информационна и кадровата обезпеченост и пр.). Проследявайки историческото развитие на сектора и последно извършените промени преди 10 години (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) безспорно се наложи извода, че редукцията следва да е обвързана с резултатите от управлението на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, като крайната цел е оптимизиране на натрупването на средства по индивидуалните партиди на лицата. Най-съществено влияние върху обема на натрупаните средства имаше инвестиционната такса, която се удържаше независимо от постигнатия инвестиционен резултат. С промените се осъществи изключително справедливо и прозрачно за хората решение, а именно обвързването на таксата за управление с постигнатите резултати, с постигнатия инвестиционен доход. По този начин възнаграждението на пенсионноосигурителните дружества се обвързва в по-голяма степен с реално създадената стойност за осигурените лица.

- Може ли втори пенсионен да фалира и какво става с парите на хората тогава? Те се губят или са защитени…
- Следва да се посочи, че пенсионният фонд, въпреки че е юридическо лице, не е търговско дружество и не може да изпадне в неплатежоспособност. При изпадане в неплатежоспособност на пенсионноосигурително дружество, управляваните от него фондове се прехвърлят към друго пенсионноосигурително дружество заедно със заделените за тези фондове специализирани резерви, които не се включват в масата на несъстоятелността.

С приетите промени в КСО са доразвити защитите при такава неблагоприятна хипотеза,

а именно уредба относно увеличение на размера на резерва за гарантиране на пенсионните плащания и в резерва за гарантиране на брутния размер на вноските, както и съществена промяна в капиталовите изисквания, което да допринесе за устойчивостта на системата в дългосрочен план и съществено намаляване на възможността пенсионноосигурително дружество да изпадне в неплатежоспособност.

- Част от политическите сили поставят под въпрос самото съществуване на втория пенсионен стълб и дори настояват той да бъде премахнат. Какво би означавало това за пенсионната система и за хората, които вече имат натрупани средства в универсалните фондове?
- Твърдения за хазарт с парите за пенсии са меко казано спекулативни. И явно целят създаване на паника, което е жалко за тези, които ги правят. Аз съм човек на числата и вярвам на тях. Не съм хазартен тип и не вярвам в случайността, на която хазартът разчита. Когато става дума за инвестициите на пенсионните фондове, не е сериозно да се говори за хазарт по ред причини:
-- За разлика от хазарта, където се поема риск и се разчита на случайността, при управлението на активите на пенсионните фондове рискът се поема в съответствие с детайлните изисквания на закона за инвестиране на средствата
-- Инвестициите се управляват от лицензирани за тази дейност пенсионноосигурителни дружества, разполагащи с необходимата експертиза, като със законопроекта за изменение и допълнение на КСО допълнително са засилени изискванията към управлението на инвестициите. Всички рискове, в т.ч. инвестиционният риск, текущо се наблюдават и управляват от пенсионноосигурителното дружество
-- Упражнява се ежедневен контрол върху инвестициите както от банката-попечител на фонда, така и от КФН като надзорен орган
-- Присъщите на инвестиционната дейност рискове се смекчават от предвидената в закона гаранция за брутните вноски при пенсиониране

Дори и при неблагоприятно развитие на пазарите, внесените от лицата средства са гарантирани. В повечето държави от Централна и Източна Европа със сходни пенсионни системи мултифондовете отдавна са факт и резултатите от тяхната дейност убеждават в ползата от въвеждането им. Ще се спра по-обстойно на опита на Хърватия и на Словакия. Предвид добрите резултати от въвеждане на мултифондовете и по-високата доходност от по-рисковото инвестиране в Хърватия са предприети допълнителни законови промени за либерализиране на инвестиционния режим, увеличаване на максималната възраст за участие във фонд А (с най-висок лимит на инвестиции в дялови ценни книжа) от 55 на 60 г, премахване на задължителното участие в най-консервативния фонд C и др.
В Словакия при въвеждане на мултифондовете първоначално осигурените лица са участвали по подразбиране в консервативен фонд (за периода 2012 – 2023 г.). След съпоставката на дългосрочните инвестиционни резултати между консервативната и агресивната инвестиционна стратегия преразглеждат това свое решение и опцията по подразбиране се обвързва с жизнения цикъл. Грешката, която може да направим, но трябва да избегнем, е да „премахнем втория стълб“, реферирайки към вашия въпрос. Крайният резултат за осигурените лица ще е пропуснати възможности от реализиране на по-добрата доходност (и по-високите пенсии впоследствие), която би им донесла мултифондовата система в капиталовото осигуряване, обвързано с жизнения цикъл.

Активите на пенсионните фондове рискът се управляват надеждно и прозрачно.

И за изградения капацитет над дружествата говорят постигнатите от тях резултати - за последните три години над 5 милиарда лева е постигната доходност, разпределена по партидите на осигурените лица. Това не е печалба за дружествата, а за осигурените. Уважавам институциите и разделението на властите и не бих си позволила да давам непоискани съвети. Но от всичко, казано се надявам, че сме помогнали и на читателите ви и сме обяснили добре важността на въвеждането на мултифондовете.

Следва продължение…